Дезодоранти

Описание

Дезодорантите имат бактериален инхибиращ ефект и по този начин избягват развитието на неприятни миризми, причинени от процеса на бактериално разграждане на потта. В същото време парфюмирането на продуктите наслагва неприятните телесни миризми. За постигане на потискащ бактериите и наслагващ миризми ефект, дезодорантите съдържат различни съставки. Те включват абсорбери на миризми, аромати, инхибиращи микробите агенти и ензимни инхибитори. Ефективността на дезодоранта зависи, както от качеството и състава на използваната активна съставка, така и от основата на формулировката, т.е. веществата-носители, в които активките са интегрирани. Защото независимо дали е спрей, пулверизатор, ролка или стик – важни основни съставки на всеки дезодорант са водата, подхранващите масла и емулгаторите. „Класическите” миризми са парфюми и аромати, които се използват за прикриване на миризмата на тялото. Парфюмните композиции, които създават положително общо впечатление в комбинация със собствената миризма на тялото, са особено ценени. Абсорбаторите на миризми не влияят нито върху образуването на пот, нито върху кожните бактерии. Те обгръщат веществата, образуващи миризми, така че те вече да не се възприемат директно като неприятни. Абсорбаторите на миризми също намаляват скоростта, с която миризмите могат да се разпространяват. Често срещана съставка е на базата на цинкова сол на рицинолова киселина (цинков рицинолеат). Използването на инхибиращи микробите агенти или антимикробни агенти е особено важно за предотвратяване на миризмата на тялото. Те действат избирателно върху бактериите, причиняващи миризмата на тялото, и регулират (намаляват) техния растеж. Много аромати и етерични масла като маслото от карамфил (ЕВГЕНОЛ), маслото от мента (МЕНТОЛ) или маслото от мащерка (ТИМОЛ) имат сами по себе си антимикробни свойства. За разграждането на потните бактерии се използват определени ензими, така че някои дезодоранти включват ензимни инхибитори като ТРИЕТИЛ ЦИТРАТ. Тези съставки деактивират ензимите, отговорни за разграждането на потта, без да увреждат самите бактериите. По този начин се запазва естествената кожна флора.